Ако някога забравя

Припомни ми кой ден сме!  Коя е годината? Какво направихме с отминалото време? Разтърси раменете ми, Забравих си името – силно в лицето ми го изкрещете!   Ако си затръвгвам, ме заключете! Ключа изхвърлете нощем в градината! После отново ми припомнете кой съм, какъв съм и че още ме има!   Ако някога забравя, че обичам да пея – китарите и виковете през нощта – припомнете ми кой съм, за какво живея и бедрата нежни около моя врат.   Мечтите ми смели – и тях припомнете! А също и сълзите, и какво обещах. Ако някога пак реша да избягам, ми припомнете какъв всъщност бях.   Ако някога забравя, че обичам да пея – китарите и виковете през нощта – припомнете ми кой съм, за какво живея и бедрата нежни около моя врат.   Припомни ми кой ден сме!  Коя е годината? Пловдив, 22.06.2025 *бележка за франкофони: В контекста на „...et les cris“ (виковете) „mes plus belles conneries“ (моите най-красиви глупости) и „ce pour quoi je frémis“ (това, от което трептя), смятам че идиомът"Les jambes à mon cou" е използван от ZAZ като съзнателна игра на думи с еротична конотация, а не просто в смисъла на българския идиом "духвам с вятъра" и затова е преведно като "бедрата нежни около врата ми"