Ти не знаеш какво е това

                   на дъщеря ми

 Знам, че няма да ме разбереш.

Не харесваш поезия. Зная.

Ще го напиша. Ще го зачетеш,

но едва ли ще стигнеш до края.

 

Не се сърдиш. Да, чух го това.

Но пък явно мен обвиняваш.

Мълчаливо обръщаш глава:

невидим съм и ме подминаваш.

 

Ти не знаеш какво е това:

Да споделяш последната вафла,

а спагети да бъдат "луксозна храна",

да ги топлиш на печка с нафта. 

 

Ти не знаеш какво е това:

Пет квартири с една тоалетна,

чужд език, във чужда страна,

а самотата да е ежедневна.

 

Да започнеш от пода. С матрак.

И кънтящи стени да те смазват.

Празнотата е най-страшна в мрак.

А молитвите не ни предпазват.

 

Ти не знаеш какво е това,

да ти кажат: "Роди се принцеса"

И внезапно да имаш крила.

И горчилката да преглъщаш по-лесно.

 

Ти не знаеш какво е това.

Да те лъжат, докато те гледат в очите.

Как боли от камата забита в гърба,

а от думи токсични как пари в гърдите.

 

И тогава - на пода, с матрак.

И отново си сам в празнотата.

Чаках. Плаках. И го премълчах.

Но ето, че пак се повтарят нещата.

 

Ти си вече голяма. Нали?

Да пораснеш изчаках. Останах.

Но не може безкрай да боли.

Няма смисъл, щом обич няма.

 

Ти не знаеш какво е това.

без покана да си за сладкиша.

Знам че няма да ме разбереш.

Но бях длъжен да го напиша.

 

16 юли 2024

София

Ако някога забравя

Припомни ми кой ден сме!  Коя е годината? Какво направихме с отминалото време? Разтърси раменете ми, Забравих си името – силно в лицето ми го изкрещете!   Ако си затръвгвам, ме заключете! Ключа изхвърлете нощем в градината! После отново ми припомнете кой съм, какъв съм и че още ме има!   Ако някога забравя, че обичам да пея – китарите и виковете през нощта – припомнете ми кой съм, за какво живея и бедрата нежни около моя врат.   Мечтите ми смели – и тях припомнете! А също и сълзите, и какво обещах. Ако някога пак реша да избягам, ми припомнете какъв всъщност бях.   Ако някога забравя, че обичам да пея – китарите и виковете през нощта – припомнете ми кой съм, за какво живея и бедрата нежни около моя врат.   Припомни ми кой ден сме!  Коя е годината? Пловдив, 22.06.2025 *бележка за франкофони: В контекста на „...et les cris“ (виковете) „mes plus belles conneries“ (моите най-красиви глупости) и „ce pour quoi je frémis“ (това, от което трептя), смятам че идиомът"Les jambes à mon cou" е използван от ZAZ като съзнателна игра на думи с еротична конотация, а не просто в смисъла на българския идиом "духвам с вятъра" и затова е преведно като "бедрата нежни около врата ми"

 

Ослепена от нощта

Аз ослепях от светлините на нощта.

Очи разтърквам, пълни със карфици.

Тук, като Пиеро, те чакам 100 лета,

и в смъртоносна близост са колите.

А ти дойде и си подсвиркваш.

 

Аз ослепях от светлините на нощта.

Подритвам шумно тенекиена кутия.

Обичах те. Изгубих си ума.

На дрейф съм, като кораб без кормчия.

А ти дойде и си подсвиркваш.

 

Аз ослепях от светлините на нощта.

Кажи, харесваш ли живота си в момента

или по склона по инерция се спуска?

А само в пепелника пепелта,

напомня за нощта ни, без закуска.

Животът влак е, а завоите са нелепи.

Но ето, малка гара предстои.

Сърцето ми вземи във своите шепи!

 

Аз ослепях от светлините на нощта.

Прощален танц. Ръка към теб протягам.

Тук, като Пиеро, те чаках 100 лета,

А ти дойде и си подсвиркваш.

 

(ZAZ - Eblouie par la nuit)

Пловдив, 21.06.2025

Среща (по Шрьодингер)

Моята среща не се появи.

Моята среща не се появява.

Седнах на бара. Поръчах си ром.

Поръчах достатъчно всъщност за двама.

 

Страстно фламенко. "Палмас!" (във такт).

Друга на масата вече присяда.

Лека закачка.

Цигара.

Антракт.

Усмивка от млада, подпийнала дама.

 

Тя е приятна компания. Знам,

вече ѝ имам дори телефона.

Но тя не си ти.

А със теб съм все сам.

Тук си. Понякога.

По-често те няма.

 

"Утре ще звънна".

И тя позвъня.

А ти си уж тук, но всъщност те няма.

Чакам. Не чакам.

По Шрьодингер, знам,

била си,

ще бъдеш,

като в реклама.

 

"Утре ще звънна".

И месец - антракт.

Няма лъжа, но се чувстам измамен.

Беше Великден.

За Коледа - пак.

Тук ли съм?

Може би вече ме няма.

 

София,

май-юни 2025 

Объркана приказка (за възрастни)

Красавицата бавно приближи.

Приседна леко. На ръба на стола.

Усмихна се, притворила очи,

а Звярът нежно я съблече гола.

 

Врата целуна и надолу продължи.

Със нокти леко по гърба я драска.

Останалото тук ще премълчим,

но я взриви със лъвските си ласки.

 

А Звярът е различен от Жабок,

и в Чуден принц не се превърна.

Красавицата 100 годишен сън заспа.

И в замъка забрави да се върне.

 

София,

27.04.2025 

Валентинка No.3

Спрях да чакам да ми позвъниш.

Спрях да чакам дори да ми пишеш.

Нямаш време. Така е уви,

щом в живота ти съм излишен.

 

Ще отминат години без "нас".

И случайно, на стълб поолющен

Ще ме видиш: портрет изжълтял.

Ще научиш, че съм си отишъл.

 

Ще отидеш на църква и свещ,

Ще запалиш със сълзи в очите.

И ще молиш да се преродим,

за да можем да се обичаме.

 

Заедно с Ланселот и със Тристан,

брулен бясно от адския вятър,

Ще ти помахам отдолу с ръка,

а ти чуй как тревата въздиша.

 

Но... не е нужно да бъде така.

Погледни ме без страх. Със сърцето.

Аз все още съм тук. И съм жив.

Не те чакам. Но те обичам.

 

13.02.2025

София

ПОСЛЕДНИЯТ ЗАЛЕЗ

На хоризонта луната изгрява:

наръфано късче от мандарина.

Виолетови облаци с огнена грива.

Камъче бяло и дъх на смокини.

 

Последният залез в края на лятото

винаги носи и малко тъга.

Солени спомени. Слънце. Мохито.

Разбирам те, знаеш. „Чао“, за сега.

 

28 юли, София

* * * (Юнска нощ)

Юнска нощ. Аромат на липи.

Звън на чаши с пенливо шампанско.

Полунощ. Ала никой не спи.

Женски вик от щастливо блаженство.

 

Пълнолуние. Пясъчен плаж.

Гларус стреснат със крясък отлита.

Ти си с друг. Аз - отчайващо сам.

"Утре" ясно е - води до "Никога".

 

Варна, 21.06.2024

Носталгия

Вчера бе някога, преди 30 години.

Прашни писма се усмихват в кашон.

Плажни огньове. Китари. Момичета.

„Гробница“: водка, с уиски, коняче и ром.

 

Вчера бе някога, почти деветнайсет.

Ледено гмуркане в Балтийско море.

Ферибот. Сауна. И хефевайсе*.

Малка принцеса държа на ръце.

 

Вчера бе някога, на единайсет.

Бясно шофирам преди полунощ.

Нов дом. Проекти. Стена с олеандри.

Маса с гарафа имиглико**.

 

Вчера бе само преди пет години.

Пак препрочитам "Малкият принц".

Къща от карти под карантина.

Скочът? Блендиран и поне пинт.

 

Вчера ще дойде на спирката утре.

Бавна целувка за лека нощ.

Липсваш ми. Смуут джаз пиано.

Нощно кафе и, разбира се, ром.

 

24.02.2024

София

 

* Hefeweizen (нем.) – вид нефилтрирана пшенична немска бира

** Ημίγλυκο (гр.) – вид гръцко „полусладко“ вино

Този вид хора

Направих каквото можах.

Дадох ти колкото имах.

Обикнах те силно. Без страх.

Чаках те над три години.

 

По първи петли сладолед?

Разбира се, грабвай го бързо!

За всяка идея заставам до теб.

Усмихвам те, даже когато си тъжна.

Животът е пълен с лимони и с мед.

Сега ще се гушкаме, друг път ще спорим.

Пийни лимонада! Искаш ли лед?

Аз съм от този вид хора.

 

Но спрях да сънувам. Няма те там.

Бавно отпивам от чашата с рома.

В спалнята вечер не си лягам сам:

два куфара чакат и три кашона.

 

София, 22.01.2024

Краят на лятото

Краят на лятото все още ръси

с аромат на жасмин и олеандри.

Косата ми - вече остатъчно руса -

от морската пяна пак се накъдри.

 

Едно момче не иска да се снима,

но краката му мокри и боси

следи оставят само за малко,

a вълните на Нептун ги поднасят.

 

Русалка с парео и светъл бански

отпива мохито и ме гледа щастлива.

Краят на лятото. Малко романтика 

и каничка пълна с полусладко вино.

 

5.09.2023

Ханиоти 

Luxuria

Аз съм грешник. Отдавна го знам.

Резервация имам за Ада.

Втори кръг. Несъмнено е - там,

ще ме чакат с коняк и без изненада.

 

Но погледнато честно, нали,

няма никакъв смисъл да се тревожа:

куртизанки и просто неверни жени,

всички с мен ще са в същата ложа.

 

Бивши. Бъдещи. Без облекло,

пият вино, играят настолни игри.

И за теб пазят място, червено кресло:

"ВИП за блудници". Там ще си ти.

 

Даже, вярвам, в ръката с камшик,

ще командваш дори онзи с рогата:

"Две мохита! И вино! Не се суети,

че течение става! Затваряй вратата!"

 

Карма. Орис. Или пък Мусуби.

Избери си каквото приляга.

Усмихни се! Ела да се любим!

Ще се виждаме често във Ада.

София, 10.07.2023 г.

*Luxuria - Вторият кръг на Ада според "Божествена комедия"

Seen

 Ако спра да очаквам любов,

Ако спра и да имам надежда.

Ако спомен не пазех, дори,

за целувка, че се навеждаш.

 

Вероятно ще спре да боли.

Вероятно ще спреш да ми липсваш.

Аз се радвам за теб, разбери,

но е ми трудно да бъда "излишен".

 

31.05.'23/7.07.'23
София

*Seen (Англ.) - статус на история, пост или лично съобщение в социалните мрежи, което е видяно от някого, но на което не е отговорено все още

Незабравки

Три години отминаха сякаш бе миг.

Над хиляда безсъници в празни завивки.

Куп болезнени спомени от разбити мечти.

Само капка любов във крайпътна отбивка.

 

По врата ти остана от моя парфюм.

Но не зная дали пък това ти харесва.

Пак изчезна. Мълчиш. Идваш само насън.

И каквото да кажа все ще е грешка.

 

В рамка сложи ме. Шепнеш ми, че съм ти скъп.

Само думи. На практика вечно те няма.

И не мога да бъда приятел, щом друг,

предпочиташ да седне до теб на дивана.

 

Все по-рядко остава ни време за нас.

Все по-рядко цветята ми радост ти носят.

Незабравки - защото ще тръгвам на път.

Не е обич щом трябва все да я прося.

 

8 май 2023, София

 

Нищо, никъде и поотделно

И тази нощ ще се опитам да не спя.

Защото знам, в съня ми пак ще дойдеш.

Но ти си призрак. Привидение. Мечта.

И любовта ми няма как да те докосне.

 

От опит знам, че дълго ще мълчиш.

Крещя от болка, ала няма да ме чуеш.

Ако преглътна чаша с бучиниш,

ще те накара ли поне да ме прегърнеш?

 

Смуут джаз си пускам в два след полунощ.

Небивал спомен в стон на нежно чéло.

Със теб сме заедно, но във друг живот.

А в този: нищо, никъде и поотделно.

 

София, 26.03.2023