Не мога да опиша нежността

Не мога да опиша нежността,

която ме обзема щом те видя.

Прегръщам те. Задържам те така.

И се превръщам във гигантска какавида.

 

В сърцето ми се блъскат и летят...

Рояк - поне от триста пеперуди!

По бузата целувам те едва,

но там, където под косата ти се губи.

 

Очите ти зелени са. Почти.

Но, не, не бих ги кръстил "изумруди".

Очите ти са "океан". Море -

в мига преди от бурята да се накъдри.

 

А устните ти - нежен розов цвят -

проблясват леко, шепнат мили думи.

И ето ме замаян, запленен, стоя пред теб...

Постой и ти! Не искам да се будя.

София, 03.03.2023 г