Нищо, никъде и поотделно

И тази нощ ще се опитам да не спя.

Защото знам, в съня ми пак ще дойдеш.

Но ти си призрак. Привидение. Мечта.

И любовта ми няма как да те докосне.

 

От опит знам, че дълго ще мълчиш.

Крещя от болка, ала няма да ме чуеш.

Ако преглътна чаша с бучиниш,

ще те накара ли поне да ме прегърнеш?

 

Смуут джаз си пускам в два след полунощ.

Небивал спомен в стон на нежно чéло.

Със теб сме заедно, но във друг живот.

А в този: нищо, никъде и поотделно.

 

София, 26.03.2023