И все така

Очите си изплаках преди три лета.

Ръцете си почупих с удари в стената.

Любов не купих, но останах без душа.

И все така ще е от тук нататък.

 

Сърцето си събрах едва-едва:

с ръбати шевове и дупка по средата.

Но няма нощ, в която да поспя.

И все така - горчи ми във устата.

 

Загубих вярата си в любовта.

Ти сякаш искрена си. Но си зная,

че няма как отново да се доверя.

И все така ще е до края.

 

София, 10.03.2023