Среща (по Шрьодингер)

Моята среща не се появи.

Моята среща не се появява.

Седнах на бара. Поръчах си ром.

Поръчах достатъчно всъщност за двама.

 

Страстно фламенко. "Палмас!" (във такт).

Друга на масата вече присяда.

Лека закачка.

Цигара.

Антракт.

Усмивка от млада, подпийнала дама.

 

Тя е приятна компания. Знам,

вече ѝ имам дори телефона.

Но тя не си ти.

А със теб съм все сам.

Тук си. Понякога.

По-често те няма.

 

"Утре ще звънна".

И тя позвъня.

А ти си уж тук, но всъщност те няма.

Чакам. Не чакам.

По Шрьодингер, знам,

била си,

ще бъдеш,

като в реклама.

 

"Утре ще звънна".

И месец - антракт.

Няма лъжа, но се чувстам измамен.

Беше Великден.

За Коледа - пак.

Тук ли съм?

Може би вече ме няма.

 

София,

май-юни 2025 

Объркана приказка (за възрастни)

Красавицата бавно приближи.

Приседна леко. На ръба на стола.

Усмихна се, притворила очи,

а Звярът нежно я съблече гола.

 

Врата целуна и надолу продължи.

Със нокти леко по гърба я драска.

Останалото тук ще премълчим,

но я взриви със лъвските си ласки.

 

А Звярът е различен от Жабок,

и в Чуден принц не се превърна.

Красавицата 100 годишен сън заспа.

И в замъка забрави да се върне.

 

София,

27.04.2025 

Валентинка No.3

Спрях да чакам да ми позвъниш.

Спрях да чакам дори да ми пишеш.

Нямаш време. Така е уви,

щом в живота ти съм излишен.

 

Ще отминат години без "нас".

И случайно, на стълб поолющен

Ще ме видиш: портрет изжълтял.

Ще научиш, че съм си отишъл.

 

Ще отидеш на църква и свещ,

Ще запалиш със сълзи в очите.

И ще молиш да се преродим,

за да можем да се обичаме.

 

Заедно с Ланселот и със Тристан,

брулен бясно от адския вятър,

Ще ти помахам отдолу с ръка,

а ти чуй как тревата въздиша.

 

Но... не е нужно да бъде така.

Погледни ме без страх. Със сърцето.

Аз все още съм тук. И съм жив.

Не те чакам. Но те обичам.

 

13.02.2025

София