Целувам те.
Заспиваш.
И сгушваш се
на дясното ми рамо.
Лежиш
върху гърдите ми - отляво,
завивайки ме
с топлото си тяло.
Прегръщам те.
Прегръщам те.
Бълнуваш.
Насън проплакваш
и крещиш: "Защо!?".
Не спиш.
Ресниците ти сбират
от тъжни сълзи
бисерно свесло.
Разкъсах се.
Разкъсах се.
Но колко
ще трае мойто тържество -
Душата в две души превърнах,
но тялото е пак едно.
Страхувам се.
Страхувам се,
че утре
това ще може да ни раздели.
Обичам те.
Обичам те.
А ти?
А ти?
София, октомври 1997
Няма коментари:
Публикуване на коментар