Нашите срещи са кратки, случайни -
по кръстопътища, мостове,
в речни канали.
Никакви спирки.
Никакви гари.
Нямат една магистрала
нашите прашни съдби.
Влака, във който пътуваш, изпуснах.
Ти пък билет не намери за моя.
Седнах до друга,
а ти - до някой.
Пейзажът разми се
с високата скорост.
Изчезна ликът ти в обратна посока.
Довиждане.
Сбогом.
София, декември 1995
Няма коментари:
Публикуване на коментар