Зимният дъжд

***

Зимният дъжд се оплаква
от тъмната нощ
и студеното време
на моя прозорец затворен.

Чука настойчиво.
Моли се. Стене.
В душата ми иска да влезе.
Сълзите ми иска да вземе.

Кълне се, че вемно
техен съпруг ще е -
благ и покорен.
Реки обещава от мляко и мед.

Но моите сълзи безмълвно блестят -
отдавна са късчета лед.


София, март 1997