Все по-дълги са моите нощи

***

Все по-дълги са моите нощи.
Все по къси са моите дни.
И сънят невъзможен разкош е -
кък със рана в душата се спи?

Твоите каменни устни докоснах
с мойте устни и лед ме обви.
Любовта е пчела медоносна
и умира, ужилвайки ни.

София, април 1997