***

Дрогиран от безсънна самота,
зеници впивам в теменужената сутрин.
Лилави кръгове лицето ми красят.
Лилави облаци край слънцето се тътрят.

Завивките, чершафите до мен
са твой пашкул. И ти си какавида.
Аз всяка сутрин се събуждам променен
и все не се познавам, щом се видя.

Пресъхналата ми от страст уста
бленува дозата си от ракия.
Лениво синините по врата с памук,
наквасен във оцет, натривам.

Безумен паяк е нощта:
очите ми запълва с фини мрежи -
червени ивички - за бракониерски лов
на целомъдрени копнежи.

Обличам си разхвърляните дрехи.
Извършвам си естествените нужди.
Погалвам те със поглед и си тръгвам -
без друго утре ще сме чужди.

София, октомври 1998