ЦИРК

***

Всеки ден, като цирков камшик,
влиза с трясък в живота омрежен.
Псувам. Сънено търкам очи.
И се впускам в галоп по манежа.

Всеки ден, като стар акробат,
по въжето без прът балансирам.
Прекосявам пак бездната. Сам.
И овации накрая обирам.

За едни се превръщам в герой.
Други своята завист не крият.
И въздахвам: "Отново успях!".
И пирувам със чаша ракия.

Падам. Ставам. Камшикът плющи.
Сам дресьор съм и сам съм си тигър.
Но манежът е тесен. Уви,
свобода и любов не достигат!

София, февруари 1998